В стопанския оборот ежедневно се стига до незаконосъобразното развитие на граждански и търговски правоотношения. Най-често това незаконосъобразното развитие се изразява в неизпълнението на изискуеми парични вземания. В този случай за изправната страна възниква интерес да предприеме действия за събиране на тези изискуеми вземания.
Ø Едната от възможностите за това е воденето на извънсъдебни преговори, постигането на споразумение с длъжника и доброволно изпълнение на задължението му.
Ø Другата възможност е предприемането на действия за принудителното събиране на изискуемото вземане.
1. Принудително събиране на парични вземания.
На първо място, за да предприеме действия за принудително
събиране на изискуемото си вземане, кредиторът следва да се снабди с изпълнително
основание и изпълнителен лист.
Производството за издаване на изпълнителен лист е
уредено в чл. 405 ГПК. Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа
на посочените в чл. 404 ГПК актове, като в настоящата хипотеза това най-често
са влезли в сила решения на съдилища и заповеди за изпълнение.
Тъй като в голям брой от
случаите неизълнението на едно задължение не
се дължи на факта, че вземането се оспорва, законодателят е предвидил специално
съдебно производство приложимо в тази хипотеза. Това производство е наречено
заповедно. Целта на заповедното производство е да се даде възможност на кредитора, в случай че длъжникът не оспорва съществуването на вземането му, да се снабди с акт, въз основа на който може да
бъде издаден и изпълнителен лист, без да е необходимо да се минава през исков
процес, което би забавило значително снабдяването на кредитора с изпълнителен
титул, респективно задоволяването на интереса му да събере вземането си.
Заповедното производство е уредено в разпоредбите
на чл. 410 и сл. от ГПК.
Страните в заповедното производство са наречени заявител и длъжник.
Заповедното производство се инициира чрез
подаването на заявление /по утвърден от Министерство на правосъдието образец/.
Заявлението се подава от кредитора.
Заявлението се подава до районния съд по
постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок
извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му
адрес, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Ако съдът
прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
Когато вземането произтича от договор, сключен
с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива.
Заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за някое от следните вземания:
Ø за вземания за парични суми или за заместими вещи,
когато искът е подсъден на районния съд /тук следва да се направи уточнение,
че с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК
НА ВКС е прието, че „Заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от
вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв. отговаря на изискванията на чл. 410,
ал. 1, т. 1 ГПК“/
Ø за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд;
Заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
Ø акт на административен орган, по който допускането
на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
Ø документ или извлечение от счетоводни книги, с
които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или
извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът,
от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия;
Ø нотариален акт, спогодба или друг договор, с
нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за
заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за
предаване на определени вещи;
Ø извлечение от регистъра на особените залози за
вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на
заложени вещи;
Ø извлечение от регистъра на особените залози за
вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на
цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на
лизинг вещи;
Ø договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл.
173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
Ø влязъл в сила акт за установяване на частно
държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този
кодекс;
Ø влезли в сила задължителни предписания на органи
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за
изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови
правоотношения;
Ø акт за начет;
Ø запис на заповед, менителница или приравнена на
тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато
ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения, включително приложимите общи условия.
*** Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се
основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно
изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
*** Следва да уточним, че за да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по отношение на едно вземане, следва същото да е изискуемо. Този факт не е установен в закона, но характера и целта на заповедното производство водят безспорно до този извод. Той е приет единодушно и в практиката и в теорията.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът следва точно да индивидуализира своето вземане по основание и размер
/в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 134
ОТ 18.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 120/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274 ОТ 04.05.2011 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 97/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и
др./. В ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 134 ОТ 18.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 120/2009 Г., Т. К., І
Т. О. НА ВКС съдът изрично е установил, че “Изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията,
следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се
направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не
го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението
по чл. 410 от ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и
размерът са задължителни реквизити.“.
След подаване на заявлението съдът разглежда същото
в разпоредително заседание и се произнася в тридневен срок /този срок е инструктивен/.
При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение,
препис от която се връчва на длъжника. Връчването става служебно от съда,
с изключение на случаите, в които е подадено заявление по чл. 417 ГПК и е
допуснато предварително изпълнение на издадената заповед. В този случай заповедта
се връчва от съдебният изпълнител, при когото е образувано изпълнителното дело.
В едномесечен срок от получаване на заповедта за
изпълнение длъжникът може да възрази писмено срещу нея. Възражението може да е насочено срещу цялото
установено в заповедта вземане или срещу част от него. Обосноваване на възражението
не се изисква, освен в случай че длъжникът твърди, че е изпълнил изцяло или
частично задължението си по заповедта за изпълнение в 7-дневния срок за
доброволно изпълнение /чл. 412, т. 8 ГПК във вр. с чл. 414а ГПК/. В тази
хипотеза към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на
задължението с препис за заявителя.
Ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноски за производството.
В случай че от длъжника е подадено възражение, в
което са изложено някое от горните твърдения, възражението заедно с
приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в
тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът
обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за
разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище.
*** Пропускът на заявителя да подаде становище и
обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото
вземане по реда на чл. 422 ГПК.
В
случай че длъжникът е подал възражение без да обоснове същото или го обоснове с
мотиви различни от изложените по-горе, съдът указва на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът
указва на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си и в случай че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/ и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
Когато заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло.
В случай че във връзка с указанията на съда бъде
предявен иск за установяване на вземането, пред съда се развива исково
производство по установените в ГПК правила.
Когато възражение не е подадено в срок или е
оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
След като бъде издаван на изпълнителен лист, пред
кредитора се поражда възможността да инициира образуването на изпълнително дело
/чл. 426 и сл. от ГПК/ и да поиска насочването на принудително изпълнение срещу
имуществото на длъжника.
Изложената по-горе информация не представлява правен съвет, а има единствено информативен характер. В случай че имате нужда от правна консултация по конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.
