С цел защита на взискателя и длъжника в
изпълнителното производство в Гражданския процесуален кодекс е предвиден ред за
обжалване на незаконосъобразните действия или отказите на съдебния изпълнител.
Уредбата е установена в разпоредбите на
чл. 435-438 ГПК.
Взискателят може да обжалва:
·
отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело;
·
отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
·
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468,
ал. 4 ГПК и чл. 485ГПК;
·
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение;
Длъжникът може да обжалва:
·
постановлението за глоба;
·
насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо;
·
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
·
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК;
·
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2ГПК;
·
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение;
·
разноските по изпълнението;
*** Следва да се
има предвид, че действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от взискателя и длъжника са изрично установени в ГПК /чл. 435 ГПК/, а
подаването на жалба срещу действия, които не попадат сред установените прави
жалбата недопустима.
Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в
двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от
деня на съобщението.
За разглеждане
на подадената жалба следва да бъде заплатена държавна такса в размер на 25 лева
по сметка на окръжния съд /т. 16 от Тарифа за държавните такси/.
В тридневен
срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за
връчване препис на другата страна.
Страната, която
е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмено
възражение.
След изтичането
на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно
с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага
мотиви по обжалваните действия.
В общия случай жалбите,
подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание. В случай обаче че е
необходимо да се изслушат свидетели или вещи лица във връзка с произнасянето по
жалбата, същата се разглежда в открито съдебно заседание.
Съдът обявява решението
с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението
не подлежи на обжалване.
*** Тук следва
да се уточни, че „съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу
действия на частния съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива
съдържанието на силата на пресъдено нещо.“„Правомощията на окръжния съд са
контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за
законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган.“ /из
мотивите на т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 ОТ 31.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
7/2014 Г., ОСГТК НА ВКС/.
В случай че
окръжният съд постанови определение, с което оставя жалбата срещу действия на
съдебния изпълнител без разглеждане и прекратява делото, това определение е
обжалваемо, като в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 12.07.2005 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
3/2005 Г., ОСГТК НА ВКС е установено, че „функционално компетентен да разгледа
частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред
окръжния съд по обжалване действията на съдия - изпълнителя е съответният
апелативен съд, чието определение е окончателно.“
Подаването на жалбата само по себе си не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови такова спиране, в случай че заедно с жалбата е направено и искане за спиране на изпълнителното дело.
Изложената по-горе информация не представлява правен съвет, а има единствено информативен характер. В случай че имате нужда от правна консултация по конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.